Чувство за вина. Как да го преодолеем?

Mea culpa /Моя вина/

Да се чувстваш виновен е едно от най-неприятните усещания. Случвало ли ви се е да се чувствате силно чувство за вина? Сякаш сте убили човек. Сякаш сте отговорни за всичкото страдание на тази планета.

Тази емоция измъчва цялото ви същество. Прави ви слаби и лениви. Нямате желание за нищо. Сякаш се самоизяждате отвътре.

„Защо го направих?“

„Май не бях прав!“

„Аз съм виновен!“

Това чувство за вина измъчва ума ти, измъчва тялото ти, измъчва всичко в теб. Губиш желанията си, губиш целите си, креативността и жизнеността ти изчезват.

Какво се случва и защо? Каква е тази вина? Дали ако я разберем по-добре, няма да се справим с нея?

КАКВО Е ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА?

Вина. Една дума с много интерпретации. На пръв поглед това е една полезна емоция. Тя представлява коректив за нашето поведение. Когато съвестта ни се обади, ние се чувстваме виновни. Това може да се окаже полезно и да ни даде правилната посока за едно по-добро поведение.

Вината е преди всичко емоция. Тя е вътрешно състояние, което възниква под въздействието на определени стимули – вътрешни и външни. В чисто психологически план чувството за вина е от категорията на негативните чувства. Това е една от „тъжните“ емоции, която включва и агония, скръб и самота.

Но понякога тази вина е постоянна и хронична. Като катран тя обгръща цялото ни същество и ни задушава, отравя щастието ни.

ХРОНИЧНОТО ЧУВСТВО ЗА ВИНА

Когато сме склонни да изпитваме чувство за вина, вечно ни се струва, че не правим нещо както трябва, мислим,че трябва постоянно да се извиняваме, чувстваме се отговорни за всичко и постоянно се упрекваме за нещата, които ни се случват в живота. Развиваме склонност да се оправдаваме, страхуваме се да кажем НЕ и така ставаме лесна плячка за манипулаторите. Те много лесно ни внушават чувство за вина, макар че понякога го правят несъзнателно.

 

ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА НЕ Е ПОЛЕЗНО

Можем да разглеждаме чувството на вина, като реакция спрямо наложени отвън стандарти, с които все още се стараете да угодите на отсъстващ авторитет, или като резултат на опита ви да отстоявате самоналожени норми, които всъщност не приемате, но които поради някакви причини признавате на думи. И в двата случая поведението е безполезно. Можете безкрайно дълго да се оплаквате от себе си и да изпитвате чувство на вина, докато сте жив, но нито едно късче от тази вина не ще ви помогне да поправите миналото си поведение.

Свършено е!

Вината ви е опит да промените миналото, да пожелаете друго развитие на нещата, но това е невъзможно.

Можете, обаче, да започнете да променяте отношението си към това, което ви кара да изпитвате чувство на вина.

Можете да се научите да вкусвате от удоволствията на живота и да постигате успехи, без да изпитвате чувство на вина.

Можете да се научите да се възприемате като човек, който не е застрахован от грешни решения, и когато направите нещо неправилно, да коригирате поведението си без да се измъчвате от чувство за вина.

Ако извършите някаква постъпка – каквато и да е тя – и след това установите, че не я харесвате или че не харесвате себе си, можете да решите да изкорените това си поведение в бъдеще.

Вината е деструктивна емоция, защото съдържа в себе си самонаказание. Да се самонаказвате чрез преживяване на вина, е изключително лош навик, който е наложително да избягвате. Чувството на вина не помага. То не само ви демотивира, но увеличава вероятността да повторите нежеланото поведение.

ПРИЕМЕТЕ СЕБЕ СИ И ПОСТЪПКИТЕ СИ

лебед огледално

Трябва да разберете, че това, което сте и това, което правите, е най-доброто на което сте били способни в момента. Може би сте искали да бъдете по-зрели, да сте знаели повече, да сте се сетили за нещо, но вече е късно. Научете се да обичате себе си и да си прощавате.

Да можеш да прощаваш на другите е умение, което не се отдава на мнозина. Още по-голяма рядкост са хората, които могат да простят на самите себе си. Това е едно от най-важните действия за освобождаване на психиката ни от негативното. Да простиш на себе си, означава да се приемеш такъв, какъвто си и да разбереш, че вината не е в теб. Това не означава да бягаш от отговорност. Точно обратното – разбирайки своята отговорност, ти си я поел в настоящето, но не бива да носиш товара на вината от миналото. Единственото, което можеш да съхраниш от преживяното са опитът и знанието.

Вижте животните – когато те изпитат болка, страх, те физически го изразяват – свиват се, изревават, скриват се някъде. След като тази емоция отмине в тялото им, те не я възобновяват. Не се измъчват за миналото. Живеят единствено тук и сега. Нашите мозъци макар и прекрасни машини, понякога работят срещу нас. Когато не насочваме мислите си в правилната посока, връщаме стари емоции, които отдавна ги няма. Вината е точно такава емоция – емоция, свързана директно с минали преживявания – защото не можем да носим вина за нещо, което не се  е случило.

ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА ЩЕ ВИ РАЗБОЛЕЕ, АКО ГО ОСТАВИТЕ В СЕБЕ СИ

Не позволявайте на вината да ви завладее за дълго. Хроничната вина може да доведе до множество здравословни проблеми – може да разболее както психиката, така и  тялото ви. Отделно от това е доказано, че когато се чувстваме виновни нашата сила намалява, мускулния ни тонус спада и имунитетът ни отслабва.

Затова погледнете себе си в огледалото и си простете, приемете се такива каквито сте. Без условности и негативни емоции. Обичайте се истински, така развивате позитивното в себе си!

Свързани статии:

  1. Не избягвайте негативните емоции;
  2. Бягство от болката;
  3. Притеснението като пристрастяване;

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.