Баланс в живота – какво представлява?

„Дявол да го вземе, живот! Минаваш от крайност в крайност. Никога не стъпваш на твърда земя. Или шляпаш във вода, дълбока сто стъпки, или летиш в облаците. Няма средно положение.“

Александър Дюма

            Една дума, която звучи толкова хубаво – баланс. Сякаш всичкото щастие и успех в нашия живот зависи от него. Да имаш баланс в живота си означава да вървиш по път, който не залита в крайностите. Да работиш много, но не прекалено много. Да си почиваш достатъчно, но да не се отдаваш само на удоволствия. Мислители от хилядолетия говорят за това колко важен баланса . Аристотел ни казва: „Всички неща в умереност“ – златната среда. Щедростта е балансът между скъперничеството и разточителството, храбростта – между страха и безразсъдната смелост. Порокът е крайност, нарушен баланс в живота, който създава проблеми и страдания за човека.

Буда проповядва Средния път, между крайностите. Той сънувал, че свири на триструнен музикален инструмент, наподобяващ китара. Първата струна била твърде опъната и се скъсала, когато се опитал да свири на нея. Средната струна била нормално опъната и създавала истинска музика. Третата струна била твърде отпусната и не извадила никакъв звук. Затова „Средният път“ е пътят, по който трябва да вървим и „средната струна“ е струната, на която ще можем да свирим.

Дяволът живее в крайностите на нашия живот. Всеки път, когато достигнем до крайност, това води до липса на баланс в живота ни. Например, храната се приема за здраве, но преяждане води до болести. Дори „доброто“ доведено до крайност е зло. Увличането със секс, наркотици, хазартни и компютърни игри – всичко тези пристрастявания са вследствие на емоционалните крайности, които са пагубни за човек.

Защо хората са склонни да тласкат нещата до крайност?

Защо много от нас не могат да се спрат на една чаша бира? Или защо не можем да кажем „не“ на това второ парче торта? Учените смятат, че екстремното ни поведение е ключова част от нашата физиология, която произлиза от нашето време като ловци. Хората са свързани с преследване на крайности и обикновено сме склонни да преследваме върховете, които ни предлага опитът. Този вид поведение обаче почти несъмнено води до упадък и нещастие – балансът е там, където е ключът към щастието.

ПРЕСИЩАНЕ

В съвременния свят сме преситени. Преситени сме от вещи, от храна, от избори, от удобства, от изкушения, нявсякъде около нас. Ако се върнем назад, когато хората са ловували, за да оцелеят, и са живели в пещери, нищо не е идвало наготово. За да ядеш, трябва да набереш плодове или да хванеш животно. Ако искаш да спиш, трябва да намериш подслон, да си направиш легло. Ако искаш да се стоплиш трябва да накладеш огън.

Сега всичко е лесно. Храна – колкото пожелаеш, на две крачки. Топлина –веднага, топла вода – даденост. Забавление – в смартфона. Компания – едно обаждане. Всичко е толкова лесно. Но не е ли прекалено лесно?

Всеки тип екстремно поведение е лошо за тялото и ума. Разбира се, знаем, че яденето само на сладкиши и пушенето е нездравословно, но има някои здравословни навици, които могат да навредят и на вашето здраве. Например, спортуването редовно е от полза за всички части на нашия живот, но прекомерните тренировки могат да бъдат вредни. Упражненията всеки ден не дават време на почивка на мускулите, което може да доведе до увреждане на мускулите и сухожилията като навяхвания и разкъсване на връзките.

БАЛАНСЪТ В ЖИВОТА НЕ ТРЯБВА ДА Е СКУЧЕН

Основният проблем, който хората имат с умереността е, че изглежда, че не е много забавно да си умерен. Умерено е времето, умерен е климатът, не звучи добре: „Той е много умерен човек“. Звучи скучно.

Това изобщо не е вярно. Има толкова много забавни неща, на които можете да се насладите балансирано и да изпитвате удоволствие – шоколад, вино, спорт – всичко това е добре за вас, ако не се прекалявате. Проблемът с хората е, че са склонни да виждат нещата в черно и бяло, добро и лошо. Упражненията, зеленчуците и водата са добри, докато тестените изделия, тортата и алкохолът са лоши. В живота много рядко нещата са толкова рязко фиксирани. Повечето неща, чувства и преживявания попадат някъде в сивия спектър. Затова нищо не е само лошо или само добро. Знаете известния израз: „Лекарството е в дозата“.

Балансираният живот е всичко друго, но не и скучен. Балансираният живот не лишен от стрес, а търси оптимално ниво на стрес за най-добро представяне.

БАЛАНС В ЖИВОТА И КРАЙНОСТИТЕ

За да разберем баланса, първо трябва да го определим. Проблемът с повечето лични дефиниции на баланса е, че той се счита за синоним на самообладание и самоконтрол. Това създава мнението, че хората с балансиран живот никога не изпитват крайностите. Но няма как да избягаш от крайностите. И няма как да знаеш що е баланс в живота, ако не знаеш какво е крайност. Как ще разбереш щедростта, когато не познаваш скъперничеството? Можеш ли да разбереш силата, ако не знаеш какво е слабост?

Необходимо е да познавате крайностите, за да намерите баланс в живота ви.

Балансът не е премахване на противоположностите. Нуждаем се както от слабост и сила, така и от любов и гняв, радост и тъга. След като разберем къде са нашите граници можем да постигнем истински баланс. Човек трябва да познава всички страни на живота, за да го живее правилно и пълноценно.

БАЛАНСИРАНИЯТ ЖИВОТ  НЕ Е СПОКОЕН ЖИВОТ

Най-често балансът е предписаното лекарство за премахване на стреса в живота ни. Смята се, че ако водим балансиран живот, никога няма да бъдем стресирани. В случай на стрес, балансът е намирането на това, което е известно в психологията като „оптималното ниво на стрес за най-добро представяне.“ Това означава, че ако нямаме стрес, нямаме мотивация, но ако сме прекалено стресирани, ставаме претоварени до степен, че ефективността е спада.

Ето един пример: Явявате се на важен изпит. Ако сте прекалено стресирани за оценката, концентрацията и паметта ви може да пострадат. Всеки е бил в подобна ситуация – когато прекалената нахъсаност дава лоши резултати. Ако пък изобщо не ви пука за резултата, може въобще да не учите. Оптималното ниво на стрес е, когато изпитвате достатъчно стрес, свързан с желанието да се представите добре, но не и прекалено голям стрес, причинен фиксиране върху резултата.

Предизвикателството е да управляваме стреса по такъв начин, че да го използваме в наша полза и да го предпазим от това да ни надвие. Повече за ползите от стреса и случайността тук.

БАЛАНСИРАНИЯТ ЖИВОТ НЕ ИЗБЯГВА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И РИСКОВЕ

Точно както много хора вярват, че балансът означава да не изпитвате стрес или да не стигате до крайности, така и мнозина вярват, че балансът се заключава в това да не се преследва успех. Това неразбиране често се дължи на идеята, че балансът в живота не е съвместим с постиженията, защото успехът изисква едностранна насоченост. При този тип мислене балансът означава намиране на хубава, уютна малка ниша, където не сме предизвиквани по никакъв начин.

Това не е баланс. Това е посредственост, а както знаете „Посредствеността е отрова!

Подобно мислене представлява основно неразбиране на балансирания живот. Всъщност балансът е съвместим с амбицията, стремежа и чувството за цел, като баланс е намирането на средната позиция между свръхотговорността и липсата на ангажираност, между собствената важност и ненатрапчивостта, между работохолизма и мързела. Следователно хората, които водят балансиран живот, могат и поемат предизвикателства и рискове, докато преследват своита цели.

В заключение ще завършим с следната мисъл:

            „Успехът се състои в баланса между търсенето и стремежа от една страна и спокойствието и съдържанието от друга.“

Джим Стовъл

Цитати: https://www.crossroadbg.com/

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.