Това, което не ни убива ни прави по-силни. Ницше го е казал. Но има ли истина в тази фраза? Кое кара толкова много хора да я цитират до днес? В речите по личностно развитие това е една основна фраза, която се използва за мотивация и вечен постулат. Но нищо не е абсолютно. Затова нека да се опитаме да видим къде е границата между вреда и полза и от какво зависи?
В тази публикация ще потърсим отговора на въпроса: Кога това, което не ни убива, ни прави по-силни. Ще видим дали вредното може да се окаже полезно за нас в психически аспект. Дали дозата прави отровата. Или честотата?
ХОРМЕЗИС
Хормезисът се отнася до адаптивни реакции на биологичните системи към умерени екологични или самоналожени предизвикателства, чрез които системата подобрява своята функционалност и/или толерантност към по-тежки предизвикателства (https://www.nature.com/articles/s41514-017-0013-z)
Известна в древността форма на хормезис е митридатизмът, практиката, при която Митридат VI от Понт се предполага, че се е имунизирал срещу различни токсини чрез редовно излагане на малки дози.
Една интересна история за физическото проявление на “това което не ни убива ни прави по-силни се открива в книгата “Граф Монте Кристо” на Александър Дюма.
В затвора абат Фариа демонстрира на главният герой Едмон Дантес , че малка червена тинктура, която той използва като лекарство, може да предпази случаите на инсулт, към който е склонен. В определена доза този химикал всъщност може да причини инсулт. Това е перфектен пример за опасен химикал, който в малки количества позволява на човек да изгради имунитет. Но в по-големи дози същото вещество причинява смърт.
ПОСТТРАВМАТИЧНО ИЗРАСТВАНЕ
Когато чуем “това, което не ни убива, ни прави по-силни” се сещаме за израстване на характера. Въпреки че може да не винаги е вярно, че това, което не ни убива, ни прави по-силни, изследванията показват, че хората могат да постигнат посттравматичен растеж, след като са се сблъскали с травматични преживявания. Това израстване може да бъде в много и различни аспекти – взаимоотношения, духовен апсект и други.
Но какъв е методът нещо лошо в нашия живот да бъде “метаболизирано” и да послужи за основа за една позитивна промяна на личността?
Не съм психолог, но мога да говоря от мои лични преживявания. В определени периоди на живота си, съм бил излаган на прекомерни нива на стрес и лоши емоции. Част от тези преживявания са ми помогнали да потърся начин да се подобря, но други са останали в мен като психологически травми.
Как разбираме, че определена травма е останала в нас и продължава да ни тормози: Да бъдеш травмиран означава да организираш своя живот все едно травмата е непроменена и незаличима – всяка нова среща или събитие (напомнящо за травмата) е замърсено от миналото. С помощта на този лесен метод за оценка разбрах, че част от моите травми продължават и досега да замърсяват живота ми.
ТЪНКАТА ГРАНИЦА
И къде е разликата между травмиране и полезен стрес? В интензитета и в продължителността. Ако стресът е краткосрочен и с преодолима интензивност, той може да бъде преработен. Затова е важно да се подлагаме постепенно на следващо предизвикателство – стъпка по стъпка. Разбира се, е добре ние сами да си причиняваме “мини травми” точно като тренировки. Това изобщо не е лесно, но е за предпочитане пред неочакваните обрати на съдбата – тя не е така благосклонна и търпелива към нашата психика.
Всичко е в дозата, всяко вещество в големи количества, може да се превърне в смъртоносно. Същото е с психологическите въздействия – трябва време психиката да преработи преживяванията, за да бъде подготвена за по сериозен стресор (дефинирай стресор).
ЗАВИСИ ОТ НАС ДАЛИ ТОВА, КОЕТО НЕ НИ УБИВА, НИ ПРАВИ ПО-СИЛНИ
Не мога да отрека, че основният фактор в нашето израстване сме ние самите. Без собственото ни желание да се “закалим”, нищо не се получава. Ако приемаме всяко предизвикателство драматично, ще живеем в драма. Ако се стресираме, ще живеем в трилър. Препоръчвам ви да се насочите към жанра екшън-комедия. Погледнете на трудностите в живота като възможност да проявите активност и да се посмеете.
Както споменах лошите преживявания, които са непреработени могат да останат като травма, която “замърсява” живота ни и всъщност не ни помага, а напротив – пречи ни.
Не всяко страдание ще ви доведе до сила, а по-скоро човек трябва да приеме страданието като възможност за изграждане на сила. В книгата си „Желанието за смърт и загубата в западната култура“ английският философ Джонатан Долимор описва този процес на прегръщане на страданието като възможност за придобиване на сила, наричайки го „магическо, канибалистично поглъщане“.
НО МОЖЕ ЛИ ТОВА КОЕТО НЕ НИ УБИВА ДА НИ НАПРАВИ ПО-СЛАБИ?
Идеята, че това, което не те убива, те прави по-силен, се основава на теорията, че преминавайки през трудни преживявания, хората изграждат силата си за следващото, вероятно по-болезнено събитие, което може да се случи.
Според някои изследвания миналите стресови преживявания не създават устойчивост срещу бъдеща травма.
Много често минали травматични събития правят хората по-чувствителни към бъдещи травми, а дори увеличават шансовете им да развият психични разстройства.
Например, няколко доклада на правителството на САЩ показват, че между 15 до 30 процента от американските ветерани, завърнали се от военни действия, страдат от посттравматично стресово разстройство.
Има много изследвания, които са установили, че колко хората вярват, че са се променили след травматично преживяване, не е свързано с това колко са се променили в действителност с течение на времето.
Травматичните инциденти често имат дългосрочни негативни последици.
Нашата култура обича да прави герои от хората, които са се възстановили след тежко събитие, но често този поглед е повърхностен и не държи сметка за цялостния живот и здраве на хората. Нищо не трябва да се абсолютизира.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Не всяка травма е полезна. Не следва да се заблуждаваме. Понякога травмите, които не сме преживели, продължават да пречат на ежедневието ни. Не можем да си заравяме главата в пясъка. Трябва да намерим начин да преработим негативните ситуации и да ги преодолеем трайно.
От друга страна нашата гледна точка следва да бъде насочена към справянето с проблемите, а не с нашата роля на жертва. В позицията на жертва е трудно човек да предприеме действия, за да се справи. Обичайте себе си и погледнете дълбоко. Не винаги това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Свързани теми:
Как да извлечем полза от случайността и хаоса – част 1 и част 2.