Пестеливост – нищо да не се изхарчи напразно; скъперничество – стремеж абсолютно нищо да не се похарчи.
Мадлен дьо Пюизие
Спестяване – що е то?
Спестяването е процес, при който отделяме част от изкараните пари и не ги харчим с цел да ги използваме по някакъв начин в бъдещето. Тези пари се превръщат в наши спестявания, тъй като няма да служат за задоволяване на нуждите ни сега. Реално дори отделянето на пари за използване след 3 месеца също е форма на спестяване. За много от нас се заражда логичния въпрос:
Има ли смисъл да спестяваме?
Спестяването е действие, което е насочено срещу първичните ни инстинкти. Когато видим вкусна храна, искаме да я консумираме. Когато пожелаем нещо, искаме да го притежаваме на мига. Желанията трудно се удържат, още по-малко когато имаш на разположение средства да си ги осигуриш. Защо да не отидеш на този прекрасен ресторант? Не го ли заслужаваш? За какво са ти тези 100 лева за в бъдеще?
Спестяването е разумен акт, който изисква проява на планиране и отлагане на настоящите непосредствени желания. Спестяването прилича на здравословното хранене, на редовните тренировки, на усилената работа – въздръж се сега, за да спечелиш в бъдещето.
Причини да не спестяваме и причини да спестяваме!
Причини за спестяване
Има много причини спестяването да е полезен навик. На първо място е възможно да не знаем или да не сме решили в какво да вложим парите си. Ако всички наши нужди са задоволени защо да не отделим някой лев за в бъдеще – ако нещо ни потрябва, ако имаме някаква нужда, когато ни дойде добра идея.
Необходимостта от резервни средства за спешни случай е друга причина да погледнем към спестяването. Може да ви се наложи спешна медицинска интервенция, да помогнете на близък, може да загубите работата или трудоспособността си. Ако разполагате с няколко месечни заплати под формата на спестявания, ще ви е много по-лесно да посрещнете някакви извънредни разходи. Има много непредвидими ситуации, в които наличието на кеш може само да е от полза. Освен това буферът за спешни случай ви дава възможност да бъдете спокойни за евентуални проблеми на работа например. Можете да си потърсите друга работа, ако имате достатъчно средства.
Друга причина да спестявате редовно е, за да не задлъжнявате. Когато ви се наложи да си купите нова пералня да кажем, липсата на заделени пари, ще ви принуди да изтеглите стоков кредит. Това означава да плащате на банката лихва, затова че ви дава пари. Лихвата е хубаво нещо, когато е наш доход, а не разход. Повече за дълговете и сложната лихва можете да прочетете в статиите:
Спестяването ви дава възможност да инвестирате. Можете да вложите спествените пари както в собствен бизнес, така и в акции, облигации и други финансови инструменти. По този начин може да се възползвате от чудесата на сложната лихва и парите ви да изкарват още пари.
Спестяването предлага спокойствие: Когато знаете, че имате определена сума, натрупана за моменти, в които имате нужда, това ви дава спокойствие. Можете да водите живот без стрес със знанието, че имате възможност да се справите с неочаквани ситуации.
Пътят на финансовата независимост минава през спестяването. Не е възможно да станете свободни във парично отношение, ако харчите всичко което изкарвате. В този смисъл спестяването е един от първите навици, които следва да овладеете, за да тръгнете по пътя на финансовата свобода (може да видиш и статията за най-важния навик за начало на финансовата независимост). Много хора си мислят, че изкарването на много пари ще ги направи богати. Това не е така – ако харчите колкото вадите няма да бъдете богати.
Спестяването дава и свобода. Можете да започнете бизнес, може да смените работата, може да си дадете почивка. Без свободни средства вие постоянно трябва да се борите да изкарате месеца.
ПРИЧИНИ ДА НЕ СПЕСТЯВАМЕ
Инфлацията изяжда ценните ви пари. Според статистиката за последните 20 години инфлацията в България е 127 % – това са средно 6,35 % годишно. Спестени 100 лева сега на следващата година ще имат все по-ниска покупателна способност. След 10 години тези 100 лева ще имат стойността на по-малко от 50 лева. Вместо да загубите 6 процента годишно и парите ви да се стопяват, бихте могли да си купите нещо хубаво или да отидете на почивка. Човекът, който не пести пари, може да си позволи по-хубава кола, ще излиза повече, ще се облича по-добре.
Това е аргумент срещу спестяването и той е валиден аргумент. Но все пак къде е балансът между спестяването като полезен навик и преминаването към алчност и скъперничество.
Спестовник не е равно на скъперник
Това разграничение е много важно по няколко причини. Първо, заради негативната представа на хората, когато чуят спестовен, а си представят стиснат, те просто не искат да бъдат такива. Освен това е важно в процеса на изграждане на навик за спестяване да не се превърнем в скъперници. Това е реална опасност. Всяко нещо, в което загубим балансирания подход, се превръща в крайност, която почва да ни вреди (повече за това в темата за крайностите).
Скъперничеството представлява крайност на пестеливостта, при която скъперникът започва да се лишава от всякакви неща, дори за да спести жълти стотинки. Той може да спре да излиза с приятели, за да не се налага да сяда в заведения. Ако заделянето на пари е станало по-важно от взаимоотношенията, личностното развитие, любовта, преживяванията, тогава това не е здравословно. Да намалиш разходите си не означава да влошаваш качеството си на живот. При пестеливостта се търси баланс между начина на живот и разумното спестяване.
Можем да разпознаем скъперниците много лесно. Ако купуват подарък, те вземат най-евтиния без значение неговото качество. Ако отиват някъде те винаги търсят най-евтиния вариант без значение колко ще е лошо преживяването. Скъперникът е готов да се откаже дори от възглавницата си, ако това значи, че ще увеличи ценните си парички.
Скъперничеството донякъде прилича на вещоманията – вторачването в предмети в пари, слагането им като цел в живота и пренебрегване на радостта от ежедневните дейности за сметка на хартийки или притежания. Пестеливостта е позитивно качество противоположно на прахоничеството, а скъперчничеството е негативно качество противоположно на щедростта. Повече за вещоманията може да научите в тази статия.
СПЕСТЯВАНЕ – ИМА ЛИ СМИСЪЛ
Да спестяваш е лично решение. Според мен спестяването е полезен навик, който води след себе си много позитиви както за живота, така и за характера на човека. В случай на крайност тази практика може да стане вредна и пагубна. Затова следва всеки сам за себе си да намери баланса.