Бягство от реалността – вредно или полезно?

Ако бягате от нещо, внимавайте да не избягате от себе си.

Камила Гребе

В живота ни има моменти, когато искаме да се откъснем от ежедневието и да не “присъстваме в настоящето”. Забиваме в телефоните, гледаме прекомерно телевизия, четем постоянно романи. Не желаем да сме в тази реалност тук и сега.

Очите ни изтичат пред екраните. Умовете ни блокират. Какво е толкова нетърпимо, за да искаме да избягаме?

По някакъв начин ние искаме да се отървем от всяка негативна емоция, която изпитваме.

Неудовлетвореност – дайте ми телефона.
Страх – пусни някоя комедия.
Притеснение – отвори книгата.

Но тези емоции са също толкова нормални, колкото и всички хубави. Защо искаме да ги подтиснем? Дали въобще е възможно да ги задържим. Или просто ги оставяме да тлеят в нас, докато се залъгваме, че сме се измъкнали.

Голяма част от бизнесите са изградени върху БЯГСТВО ОТ РЕАЛНОСТТА

Телевизия, порно, алкохолни напитки, цигари, наркотици, компютърни игри. Всички те ни дават възможност да заровим главата си в пясъка. Но не ни помагат. Този тип бягство от реалността засилва негативните емоции, които остават “под повърхността”. Когато е ги приемаме, ние не ги преработваме. В един момент те извират като фонтан и не можем да ги контролираме.

Истинското щастие предполага приемане на негативното и свързаната с него болка.

Разбира се, да живееш с отворено сърце не е лесно. Страхът да изпитаме болка, да бъдем наранени, завладява ума ни. Съвременното общество ни е научило, че болката е нещо, което трябва да избягваме. Не сме свободни да чувстваме истински, с цялото си сърце, нещата, които ни се случват /Бягство от болката или как да станем зависими/.

Как израства човек без болка, без жертва и страдание? Възможно ли е въобще да заобикаляме неприятните моменти в живота ни и въпреки това да крачим със решителни стъпки към личностно развитие?

Затварянето в себе си с цел избягване на болката е в разрез с истинската природа на свободния човек. Човек е истински свободен, когато си позволява да чувства. Ако е нужно живее с наранено сърце. Самата природа, самият живот създават необходимостта от болката. Колкото и парадоксално да звучи – не може да има живот без болка – поне такъв какъвто го познаваме.

ПОЗИТИВНИ НАЧИНИ ЗА БЯГСТВО ОТ РЕАЛНОСТТА

Слушане на музика

Музиката може да служи за бягство от реалността. От друг страна, тя е възможност да станем по-присъстващи. Както съзерцанието, така и съзнателното слушане, ни връща в реалността по-спокойни, по-заземени. Тя ни отпуска и ни помага да се върнем по-заредени.

Медитация

Вътре във Вас има невероятно, обичащо и силно същество. Вие го знаете, поне понякога. Но е трудно да изкарате това невинно и непокътнато същество на показ пред света. Много често Вашите най-добри желания и подбуди остават неразбрани и Вие бивате наранени. Нежеланието да се справите с тази емоционална болка Ви кара да заровите Вашето истинско Аз дълбоко под маската, която си слагате всеки ден. Но дали губим тази невинност? Не, само позволяваме да бъде покрита.

Медитацията е пътят обратно към истинското аз – това Аз, покрито и заровено в преживявания, болка и маските на социално благоприличие.

Медитацията също ни връща в настоящето, изкарва ни от оковите на натрапчивото мислене и ни освобождава.

Спорт

Когато поставим тялото си в определено състояние, умът започва да го следва. Ако тонизираме тялото, умът започва да работи на други обороти. Това е тип бягство от реалността, при което се връщаме по-присъстващи.

Визуализиране и мечтаене

Хората, които често мечтаят са определяни за вятърничави. Но това е едно клише. Колкото по-възрастни ставаме, толкова по-малко отделяме време да визуализираме мечтаното бъдеще. Този навик е много полезен, а освен това освежава ума, като ни изважда от реалността по най-натуралния и хубав начин.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ако бягате от реалността, правете го правилно. Нормално е да искате да го правите. Понякога реалността е наистина нетърпима. Но във вашата власт е как да го направите.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.