Тъмната страна на характера ни – сянката

Ние, българите, сме известни с манталитета си да търсим недостатъци в другите. Обичаме да съдим, да намираме кусури, да сочим с пръст грешниците.

Психолози казват, че когато търсиш лошото в хората, това показва доколко си несъзнателен за своите собствени недостатъци и слабости. Ако можем да се изразим с един популярен сред израстващите израз – „Който си го казва, на себе си го казва!“

Когато не сме съзнателни за нашите лоши страни, ние сме склонни да ги проектираме с поведението си върху другите. Това, което някак отказваме да приемем, е, че тъмнината е част от нас. Зад всеки от нас се крие злодей.

Сянката

„Сянката е морален проблем, който предизвиква цялата его-личност, защото никой не може да осъзнае сянката без значителни морални усилия. Да осъзнаеш това означава да признаеш тъмните аспекти на личността като настоящи и реални. Този акт е същественото условие за всякакъв вид себепознание. „

– Карл Юнг

Във всеки от нас живее едно малко сърдито, наранено, ядосано, зло същество, което иска да руши, да твори пакости и да прави зло. Ще си кажете:

             „Във всеки, но не и в мен. Аз не съм лош човек и няма и да бъда. Не съществува част от мен, която иска да мрази, да руши и да наранява.“

И може да си повярвате. Най-вероятно сте убедени във вашата безпогрешност и осъзнавате, че тази тема е за хора с проблеми, не за вас.

Тогава ще ви попитам друг въпрос: Виждате ли злото и лошото в другите? Възмущавате ли се от тяхната жестокост, наглост и злина? Има ли част от вас, която презира лошите хора, която смята, че те трябва да бъдат „превъзпитани“, „премахнати“, за да живеят добрите хора щастливо?

В психологията, „сянката“ е част от несъзнателната психика, съдържаща подтиснати недостатъци и слабости. Карл Юнг казва, че всеки носи сянка и колкото по-малко тя се проявява в съзнателния живот, толкова по-тъмна и плътна е тя. Защото всеки от нас има част от себе си, която не иска да приеме и да покаже на света.

ЗАРАЖДАНЕ НА СЯНКАТА

Докато израстваме заради социалните норми ни се налага да съобразяваме поведението си и всичко „лошо“ трябва да бъде скрито. Не ни е позволено да бъде невъзпитани и груби. Заради това ние затаяваме тази наша страна, но не я премахваме. Просто ставаме несъзнателни за нея. Според теорията на Юнг, ние се дистанцираме психологически от онези поведения, емоции и мисли, които намираме за опасни.

Когато не познаваме собствената си сянка и нейните прояви, започваме да я проектираме върху другите – човека до нас, приятелите, колегите. Да видим сянката в себе си е много трудно. Доста по-лесно забелязваме проблемите на другите. И това ни харесва – всъщност цялата жълта преса е изградена върху тази човешка черта.

Когато се опитваме да пренебрегнем нашите собствени недостатъци, ние все повече забелязваме тези недостатъци в другите.

„Аз пък ви казвам: да не се противите на злото.“

Матей 5:39

            Понякога чувстваме негативни емоции и ни се налага да се справяме с тях. Учили са ни, че лошите чувства са нещо неприемливо, което трябва да отбягваме. Но какво да правим, когато ни връхлетят? Ние не можем да контролираме потока от мисли и чувства. Не можем да се правим, че нямаме негативни емоции. Не можем да ги изгоним. Единственото, което можем да направим, е да ги наблюдаваме и осъзнаваме. Да се опитваме да накараме чувствата си да бъдат различни от това, което са, е абсурдно. Обществото ни учи, че не трябва да чувстваме лоши емоции. Това е един от големите проблеми на нашата култура: ние се страхуваме от чувствата си – избягваме ги, правим се, че ги няма, не ги приемаме.

Смятаме, че ако им дадем някакво проявление и ако не ги изгоним веднага от себе си, те ще ни доведат до грешни и разрушителни действия. Всъщност колкото повече потискаме чувствата и емоциите си, толкова по-малко имаме контрол над тях.

„Само ако всичко беше толкова просто! Ако само някъде имаше зли хора, коварни извършили зли дела, а беше необходимо само да ги отделим от останалите и да ги унищожим. Но линията, разделяща доброто и злото, прорязва сърцето на всяко човешко същество. И кой е готов да унищожи частица от собственото си сърце? “

Александър Солженицин

Ние не можем да си забраним да изпитваме определена емоция като я заклеймим. Лоша или добра тя вече се е случила. Когато например изпитаме гняв или омраза, няма нужда да се чувстваме виновни. В крайна сметка емоциите са нещо, което не можем да контролираме. Но нашите действия и поведение са под наш контрол. Тоест ние в крайна сметка имаме последната дума какво да направим – дали да се поддадем на емоцията или не. Това, което чувствате, никога не е грешно – то може да не е правилен водач за това, което трябва да направите, но е нормално да мразите, или да бъдете тъжни, или да бъдете ужасени.  Само когато приемете собствените си чувства и им позволите да бъдат част от вас, можете да ги наставлявате.

ЛОШО И ДОБРО

Повечето хора не могат да признаят, когато грешат, защото това предизвиква неприятни емоции – вина и срам. Умът пренебрегва и заравя всички доказателства за нашите недостатъци, за да се защитим – т.е. да предотвратим преживяването на болка – съхранявайки я дълбоко в нашите несъзнателни умове. Това не кара тези мисли, спомени и емоции да отминават, а ги поставя някъде, където да не ги виждаме.

Живеем в свят на противоположности, на добро и лошо, на справедливо и несправедливо, на ден и нощ. Само с приемането с двете страни на монетата ние можем да бъдем истински свободни. Трябва да разберем, че лошото е част от нас и това нито е срамно, нито е недопустимо. Само като уважаваме нашата сянка, можем да я подчиним. Ако се опитваме да я натикаме в ъгъла, тя ще ни преследва и ще се прояви, когато волята ни е слаба. Тогава, обаче последствията могат да бъдат много сериозни. Трябва да приемем нашата тъмна страна. Да разберем, че в нас живее злодей. И да обичаме този злодей, така както обичаме доброто в себе си.

Без добро, няма лошо. Без сянка, няма същност.

Свързани теми:

1. Бягство от болката.

2. Приемете лошите емоции.

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *