Съмнението – убиецът на нашите мечти

„Първата задача, която ви предстои като на ученици, е да изкорените от себе си съмнението. То е най-малката погрешка, с която започват всички по-големи грехове. Съмнението е неуловимо, и с микроскоп не се вижда, но влезе ли веднъж в ума на човека, то влече след себе си ред погрешки. Не се ли освободите от съмнението, дарбите на вашия ум, на вашето сърце и на вашата душа не могат да се развиват правилно. Съмнението дава условия за развитието на всички паразити, които разрушават доброто в човека.“

Петър Дънов

Съмнението е демон, който може да ни коства щастието, ако му се поддадем. Съмнението не е емоция, не е и качество. Това е особен вид състояние на духа, противоположно на вярата, нейното отрицание.

Съмнението е близко до страха, като негов брат. Съмнението предхожда страха от една страна и произлиза от него от друга. Когато се съмняваме ние изпитваме несигурност относно нещо в нашата реалност – тази несигурност може да се отнася за нас самите, може да засяга някакво събитие, друг човек, нашите отношения. Съмняваме се например в правилността на някое наше решение. Съмнението е близко до раздвоението, до липсата на решителност.

Съмнението подкопава нашите вярвания. Ако се съмняваме в нещо, ние вече не вярваме напълно в него, но не го и отричаме напълно. Освен това ние не вярваме и в неговата противоположност, но не отхвърляме и нея. Превръщаме се в дърво без корен.

В тези моменти дори вземането на грешното решение би било по-добро, от живота в съмнение. Защото съмнението освен нерешителни и плахи, ни прави и бездействащи. От съмнение ние отказваме да предприемем каквито и да е действие, да не би да сгрешим.

 

СЪМНЕНИЕТО И НЕРЕШИТЕЛНОСТТА

Нерешителността може да бъде описани със подобни фрази:

„Ами, ако това се случи!“

„Не знам дали си заслужава да го направя, може да стане по-зле!“

Нерешителността е страх да поемеш отговорност. Нерешителността е страх от грешки. Тя е бездействие и освен от неуспех, лишава и от успех.  Нерешителността е по-страшна от провала, защото при нея липсва кураж, липсва характер, липсват и поуки.

Всъщност това, което се опитваме да избегнем, в крайна сметка ще ни застигне в по-страшни мащаби, ако бездействаме. Тогава, обаче, вече никой няма да ни пита, няма да имаме избор.

Нерешителността характеризира посредствените хора. Посредствеността е избор и начин на живот. Това е изборът да не правиш, да не рискуваш, да не откриваш, да не се опитваш, да не търсиш и да не намираш.  Нерешителността, подобно на посредствеността, е състояние, което съществува, когато човек не поема рискове и не предизвика себе си.

Повече за посредствеността можете да прочетете в тази статия.

 

СТРАХЪТ И СЪМНЕНИЕТО

Страхът и съмнението вървят ръка за ръка и са нюанси на едно и също нещо. Страхът възниква, когато се страхуваме да не изгубим нещо. Съмнението пък се заражда когато мислим, че в нещо няма да успеем. Страх ни е от възможности в бъдещето.

Щом се зароди страхът, волята ви е слаба: страхът всякога показва слаба воля. То е в природата на живота. Страхът показва, че волята ви е слаба; вследствие на това се ражда страхът. Съмнението показва, че интелектът е слаб. Дават ви някоя работа, вие се съмнявате. Виждате, че вашият ум не е в състояние да извърши работата. Когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не се заражда, следователно, съмнението трябва да ви даде подтик не да го държите като писано яйце, но туй съмнение да ви подбуди да усилите ума си.

Петър Дънов

ПОЛЕЗНОТО СЪМНЕНИЕ

Съмнението не означава липса на мислене и разсъждение.  Съмнението не представлява поставяне под въпрос на някакво твърдение или факт.

Декарт приема съмнението за начало на философските размисли. Полезното съмнение представлява търсене на истината в информацията, която ни носят сетивата. И тъй като съмнението е акт на мисленето, Декарт достигнал до прословутото „Мисля, следователно съществувам“.

Погледнато от тази гледна точка, съмнението е полезно. Но това не е съмнение – това е любопитство, любознателност, отворен ум.

Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано. Трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание.

 

СЪМНЕНИЕТО В СЕБЕ СИ

Да вярваш в себе си или не – това е въпрос на избор. Ако изберете да не вярвате, пораждате неувереност в своя живот. Ако вярвате в себе си, придобивате вътрешна сила.

В своята книга „Шестте стълба на самочувствието“ Натаниел Брандън, казва, че самочувствието е увереност в нашата способност да мислим, да се справяме с основните предизвикателства в живота и увереност в нашето право да бъдем щастливи и успешни, усещането да бъдем ценни, заслужили да задоволяваме нуждите и желанията си, да се наслаждаваме на плодовете от усилията ни. В основата на самоувереността са вярата в способностите ни и увереността, че заслужаваме щастие и уважение.

В основата пък на липсата на самочувствие е съмнението в собствените сили и способности.

Ако не сте чували „Притчата за Йов“, прочетете я. Йов имал всички основания да загуби вярата в Бога и да се изпълни със съмнение. Само че той приел страданията, както приемал и радостите и никога не се усъмнил във вярата си.

 

Как да се справим със съмнението?

 

„ако искаш да обичаш, страх не трябва да имаш, ако искаш да те обичат, съмнение не трябва да имаш“. 

Петър Дънов

 Съмнението е болест на ума. То ни прави слаби и бездействащи. Но как да се справим с него.

Първата стъпка към справяне със съмнението е да овладеем нашият ум. Тази задача не е нито лесна, нито бърза.

Нашият ум е инструмент. Мислите възникват, за да разрешат определена задача и изчезват с постигането й. Мисленето при повечето хора обаче е станало болестно и мислите им не им помагат, а напротив, задръстват техния ум и не им позволяват да действат трезво. Ако наблюдавате мозъка си ще видите, че това е така и при вас. Малко са хората, които са овладели ума си напълно.

МЕДИТАЦИЯ

Всъщност съмнението е навик. Първият метод, чрез който може да се справите с този навик е медитацията. Медитацията (лат. meditatio) е практика, в която дадено лице тренира ума или предизвиква режим на съзнанието. Това трениране е необходимо, за да дисциплиниране на мисленето, за да може в ситуации, в които възникне проблем в ума, да можем да се справим, да спрем мисленето. Повече информация в статията, посветена на медитацията.

ЖИВЕЙТЕ В НАСТОЯЩЕТО

 „Взимате някаква книга да четете, изведнъж съмнението идва и ви казва: „Мислиш ли, че по този начин ще разрешиш важните въпроси на живота?“ Вие захвърляте книгата настрана, казвате: „Какво съм се зачел? Нищо не мога да направя“. …Каквото и да започвате, съмнението всякога идва след вас. Какво трябва да направите тогава? Ако слушате съмнението, трябва да сгърнете ръце, да седнете на едно място и да чакате всичко да се разреши наготово. Съмнението е мъжът, който ви връзва с верига и казва: „Никъде няма да ходиш!“ Няма по-страшно нещо за душата, която е излязла от Бога, от това да бъде свързана с веригите на съмнението! Герой е само този човек, който е могъл да скъса тия вериги и да се освободи от тях. Този човек има характер.“

Петър Дънов

Друг навик, който ще спомогне за справяне със съмнението е да не мислим въобще за нещо минало и за бъдеще, да бъдем само в настоящето. Не се унасяйте нито в хубавите, нито в лошите ситуации /минали и бъдещи/, и двата вида мисли, привикват ума ни да се лута неконтролируемо. Няма утре. Съмненията следват  човека, който се притеснява за бъдещето. Най-добрият начин да се подготвим за утрешния ден – това е да концентрираме целия си интелект, цялата си сила и мъдрост в днешния ден и неговите дела. Това е единствено възможният начин да се подготвим за бъдещето. Добър начин да не привиквате мозъка си да прави каквото си иска е да Бъдете заети и погълнати в това, което правите в момента. Мислете само за настоящето и няма как да се тревожите.

НАУЧЕТЕ СЕ ДА ВЗЕМАТЕ РЕШЕНИЯ

Често се колебаем и сякаш чакаме вечно, защото нямаме сигурност. Но не сигурността е това, от което се нуждаете. Нуждаете се от напредък.

Постоянното желание за успокоение може да ви накара да се почувствате по-добре за няколко минути, но след това се връщате да се чудите дали бихте могли да получите повече информация. Няма край на информацията, която бихте могли да поискате. Но също така трябва да знаете, че повече информация не е непременно по-добра информация. Знайте колко информация е достатъчно. Важните решения често включват съмнения. Приемете съмнението си и действайте така или иначе.

 

Послужила за вдъхновение:

Лекция от Учителя, държана на 17 февруари 1926 г.

Свързани статии:

  1. Притеснението като пристрастяване.
  2. Посредствеността е отрова.

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *