Архетипът на Разрушителя

РАЗРУШИТЕЛЯТ В НАС

“Хората навсякъде, изобразяващи себе си като създатели, тайно са се посветили на това да вършат разрушения.”

 Жан Жироду

Всеки от нас има разрушител в себе си. Всеки от нас иска да строши нещо с чук. Да го види как се разпръсква на хиляди парчета и вече не е същото.

счупен прозорец

Понятието АРХЕТИП е въведено в психологията от Карл Густав Юнг – създател на аналитичната психология. Карл Юнг описва 4 нива на психиката –  съзнание, подсъзнание, лично несъзнателно, колективно несъзнателно. Последният пласт съхранява универсални културни представи, архаични представи. Те принадлежат на цялото човечество и имат колективна природа. Именно този колективен основен образ Юнг нарича архетип. 

Нашето подсъзнание е обитавано от множество архетипни образи. Тези структури на колективното несъзнавано ни карат да действаме понякога по необясними за нас начини. Сякаш се превръщаме в друг образ, който ни обладава и определя поведението ни. 

В съзнанието на всеки от нас има модели. Модели, натрупвани в психиката на цялото човечество. Тези модели са сходни във всеки от нас. Един от тях е този на Разрушителят. Той е описан в книгата на Карл Пирсън в книгата си „Да пробудиш героите в теб“.

„Само сблъсъкът с разрушителни сили може да доведе до нещо ново. „

Кристофър Хемптън

Това е архетипът свързан с поставянето на край, с изоставянето, с отказването, със загубата. Разрушителят в нас е способен да скъса с връзка, която е непълноценна за него, да изостави стар навик, да зареже досегашната си работа, да сложи край на неуспешен проект. Това е моделът, от който всички имаме нужда в един или друг момент от нашия живот.  Нищо не може да започне, ако старото не бъде разрушено. Разрушителят в нас е готов да загърби миналото и да започне отначало. Той не се страхува да се остави на хаоса, като дори се стреми към него. За Разрушителят несигурността е добродетел. Всички архетипове, дори и по-сложните за разбиране, имат уроци и дарове, които в крайна сметка могат да подобрят живота ни, ако се изправим пред предизвикателството да ги осъзнаем и преживеем.

Няма как да избегнем промяната, затова трябва да се научим с нея. Ентропията, тоест тенденцията към нарастване на хаоса, е неизбежен закон на Вселената.

РАЗРУШИТЕЛЯТ В РЕЛИГИЯТА И МИТОЛОГИЯТА

„Разруши моето сърце, за да освободиш място за безгранична любов.“

Клариса Пинкола Естес

Шива е един от най-важните богове в индуизма и заедно с Брахма и Вишну се счита за член на светата троица на източната религия.Той е свързан със самото време, като разрушител на всички неща, както и свързан със сътворението. Унищожението и сътворението са неразривно свързани – едното не може да съществува без другото. Шива, известен също буквално като „Разрушителят“, трансформира Вселената чрез разрушаване и прераждане. 

Образите на разрушителите присъстват и в християнството – например в библейската история на Йов. Йов е праведен човек, който с Божието разрешение губи своето семейство, здраве и имущество, но в крайна сметка е възстановен в още по-добро състояние, защото въпреки мъките си, той не губи вяра. Целият му свят бива разрушен, но в крайна сметка, след като той преживява това, всичко се връща по старому. Но не съвсем. Той е преживял Разрушителя и е прероден за нов живот. В този случай дяволът е израз на унищожителния архетип. Но в християнството този образ е заклеймяван и на хората е трудно да го приемат, което води до много страдание и напразна съпротива с промяната.

феникс архетип

Митичният Феникс е израз на Разрушителят, който се издига от пепелта. Птицата и гнездото горят заедно, превръщайки се в пепел. От пепелта след три дни се възражда новата Феникс, млада и силна. За гърците Феникс е символ на възкресението (прераждането), безсмъртието, живота след смъртта, триумфа над бедствията, на огъня и живота, на новото начало.

ПРОЯВИ НА РАЗРУШИТЕЛЯ

“Някои мъже просто искат да гледат как светът гори.”

 Майкъл Кейн в ролята на Алфред, Черният рицар (2008 г.)

Архетипът на Разрушителя може да се види в травматични преживявания в различна степен, които дестабилизират живота ни и ни поставят на колене – природно бедствие, загуба на близък или животозастрашаваща болест.

Разрушителят ни принуждава да приемем, че има сили извън нашия контрол и следва да ги оставим да ни опустошат. Ако не се смирим, няма да научим уроците. Не можем да подредим живота си като шкаф за дрехи. Като отворим е много вероятно всичко да е с главата нагоре. Вселената не е подредена и подвластна на нашите представи и желания.

Всеки път, когато ни застигне бедствие, в нас се обажда Разрушителят. Ние можем да го усетим, да го приемем и да живеем с неговите дарове и да преминем през кризата по-силни и по-мъдри.

 

ПОЗИТИВИТЕ НА РАЗРУШИТЕЛЯ

 

“Само след като загубиш всичко си свободен да правиш каквото си искаш.”

Боен клуб, Чък Паланюк

Разбирането на модела на Разрушителя ни дава възможност да изоставим непотребните за нас неща и идеи. Разрушителят в нас може да каже “да става каквото ще….” Разрушителят вижда смисълът от прекратяването на навик, подход или нагласа. Той мисли нестандартно и е готов да наруши правилата за едно по-добро бъдеще.

Човекът, приел  Разрушителя в себе си,  получава даровете на смирението.

Той преминава отвъд страха от промяната и загубата. Ние сме толкова вкопчени в нашите представи, че единствения начин да се освободим от тях, е като ги разбием на пух и прах. Искаме да придадем смисъл на всичко, да създадем вечен порядък, съвършенство. Смъртта за нас няма смисъл и това ни вбесява. Редът е хубавото, хаосът следва да бъде заклеймен. Нашият живот е състояние на промяна и ние трудно приемаме това. Промяната може и да ни създава дискомфорт, но тя е неизбежна.

Разрушителят ни дава свобода – свободата да поемаме рискове без излишен стрес и готовността да се провалим. Да живееш с твоя разрушител означава да приемеш тленността и изменчивостта на всичко. Разрушителят няма нужда от смисъл и сигурност. Той приема даровете на хаоса и скача без парашут. Да можеш да изоставяш  означава приемане без съдене на действителността и на нейния временен и тленен характер.Ние трябва да се научим да се разделяме с всичко, което вече не служи на нашия живот. Трябва да можем да се изправим пред болката, за да изживеем и радостта.

СЯНКАТА НА РАЗРУШИТЕЛЯ

отчаяние и разрушения

“Колкото по-ниско падаш, толкова по-високо летиш.”

Боен клуб, Чък Паланюк

Ако оставим да бъдем завладени от този архетип или не му даваме изява, ние ще провокираме в себе си негативната изява на този образ. 

Когато Разрушителят доминира в живота ни е много вероятно да се въвлечем в деструктивно поведение, насилие и склонност към самоунищожение. Голяма част от престъпното поведение се дължи на този архетип в неговата патологична форма. 

Когато нашият Разрушител е потиснат ние изявяваме склонност към унищожение по несъзнавани начини – кавги, вредни навици, желание да изпитваме болка. Когато не развиваме този архетип сме неспособни да кажем „не“, да прекъснем взаимоотношения, които са вредни и се нуждаят от прекратяване. Някои хора стават толкова предпазливи, че изобщо не могат да поемат риск през живота си и не могат да приемат каквито и да е нови идеи.

Архетипът „Разрушител“ е разказ за загубата и новото начало. Когато архетипът е недоразвит в някого, той вижда събитията на изоставяне и прекратяване като тежки и неразбираеми събития.

КАК ДА ОТКРИЕМ РАЗРУШИТЕЛЯ В НАС

Но какво можете да направите, за да отключите Разрушителят в нас:

Започнете да казвате “Не”.

Можем да изхвърлим всички вещи, които пазим само защото са “ценни” за нас. Започнете да идентифицирате вредните си навици. Прекратете връзките със хора, които ви пречат и тормозят. Помислете за вашата нагласа към живота – не сте ли прекалено предпазливи? Направете нещо, което ви се струва рисковано. Излезте от комфортната си зона.

Приемете страданието.

Как израства човек без болка, без жертва и страдание? Възможно ли е въобще да заобикаляме неприятните моменти в живота ни и въпреки това да крачим със решителни стъпки към развитието и духовното израстване?

Затварянето в себе си с цел избягване на болката е в разрез с истинската природа на свободния човек. Човек е истински свободен, когато си позволява да чувства.  Ако е нужно живее с наранено сърце. Самата природа, самият живот създават необходимостта от болката. Колкото и парадоксално да звучи – не може да има живот без болка – поне такъв какъвто го познаваме.

Поемете отговорност за своите избори.

Не можем вечно да пазим комфорта и спокойствието на околните. Кажете на близките си какво мислите и чувствате, особено ако ви е страх, че може да ги загубите. Когато премълчавате истината, вие бавно убивате себе си и отношенията си. Бъдете честни със себе си, за да можете да се освободите от оковите на страха от промяна. Вижте живота си в момента. Дали той не е следстие на прекалено много предпазливост и потиснати емоции?

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *