Притеснението – как да се справим?

„Притеснението никога не ни отървава от утрешната скръб, а само изсмуква радостта от днешния ден.“

Лео Баскаглия

Колко често се случва да мислим за нещо, което ни тормози, да го премисляме, да създаваме сценарии в главата си и да не можем да се отървем от натрапчивите мисли?  Притеснението се настанява в нашето тяло и ум и жизнените ни сили и креативност се изпаряват. Ставаме затворници на собствените си мисли и емоции. Стомахът ни се свива, главата ни боли, нямаме желание за нищо. Но защо се притесняваме без причина? Как можем да контролираме тревожността, която е превзела емоциите и мислите ни?

Какво е притеснението?

Притеснението е навик. Навик да продължаваме да мислим за проблем, който не може да се разреши в главата ни. Справянето с този навик не е лесно, но ако успеем, ще разберем, че борбата си е заслужавала. Притеснението създава проблеми във всяка сфера на живота ни – афектира здравето ни, нашето общуване, професионалното ни представяне. Ако оставим тази болест да ни зарази, ще бъдем поставени на колене.

Нищо не е толкова деструктивно колкото притеснението.  Притеснението е другото име на недисциплинираното мислене. Тревожността е нашето накaзание, за това, че смятаме, че мисленето е безобидно. Мисленето не е безопасен процес. Особено, ако не се използва по предназначение. Да се притесняваш означава да не можеш да спреш да мислиш за нещо, което те занимава. Ако можеше да спреш да мислиш, нямаше да си притеснен.

Но как да се справим с притеснението?

притеснение без причина

На първо място трябва да установим какво ангажира нашето внимание. Какъв е този проблем? Има 2 варианта във времево измерение – проблемът да е разрешим в настоящето и да можем да предприемем действия и неразрешим в настоящето и да не попада в нашия контрол към момента. Ако можем да предприемем  действия, трябва да вземем решение и да действаме съобразно него. Ако не можем да го променим, мисленето за този проблем е излишна загуба на жизнена енергия. Ситуация, която ще възникне в бъдещето, няма място тук и сега. „Ще поживеем и ще видим“ са казали мъдрите хора.

Колко вида проблеми има?

Проблемите в живота ни са 3 вида съобразно контрола ни над тях:

  1. Проблеми, над които имаме пряк контрол.
  2.  Проблеми, над които имаме косвен контрол.
  3. Проблеми, над които нямаме контрол.

Проблемите на пряк контрол могат да разрешени от нас. За да не се притесняваме за тях трябва да решим какво ще е нашето поведение и да го реализираме.

Проблемите на косвен контрол зависят частично от нас. Тези проблеми също изискват решителност, за да бъдат разрешени, но зависят от друг фактор или човек. Участието ни в тези ситуации се свежда до нашия кръг на влияние. Оттам нататък проблемът се превръща в такъв извън нашия контрол и мисленето за него е загуба на време и енергия. Ние често се притесняваме без причина за поведението на другите, но това само изсмуква нашите жизнени сили и енергия.

Обикновено, обаче, не се притесняваме за проблеми, над които имаме контрол, а напротив, безпокоим се за неща, които са извън нашия контрол.

След като установим, че проблемът (ако той попада в първите две категории следва да проявим активност и решителност и да действаме) попада в категорията на неподлежащите на контрол проблеми каква да правим? Как да се справим с нещо, което хем ни тревожи, хем не можем да направим нищо по въпроса?

Първата и най-важна стъпка, за да се справим с притеснението е да дисциплинираме нашето мислене. По същество притеснението е неспирно мислене за нещо, свързано с някаква негативна емоция, протичаща в нашето тяло. Безпокойството е неразривно свързано с нашите мисловни модели.

Вашият ум е инструмент. Мислите следва да възникват, за да разрешат определена задача и изчезват с постигането й. Мисленето при повечето хора обаче е станало болестно и мислите им не им помагат, а напротив, задръстват техния ум и не им позволяват да действат трезво. Ако наблюдавате мозъка си ще видите, че това е така и при вас. Малко са хората, които са овладели ума си напълно.

МЕДИТАЦИЯ И ТРЕВОЖНОСТ

Всъщност този тип неспирно мислене е навик. Първият метод, чрез който може да се справите с този навик е медитацията. Медитацията (лат. meditatio) е практика, в която дадено лице тренира ума или предизвиква режим на съзнанието. Това трениране е необходимо, за да дисциплиниране на мисленето, за да може в ситуации, в които възникне проблем в ума, да можем да се справим, да спрем мисленето. Повече информация в статията, посветена на медитацията.

ЖИВЕЙТЕ В НАСТОЯЩЕТО – МЯСТО ДАЛЕЧ ОТ ПРИТЕСНЕНИЕТО

Друг навик, който ще спомогне за намаляване на излишното мислене, е да не мислим въобще за нещо минало и за бъдеще, да бъдем само в настоящето. Не се унасяйте нито в хубавите, нито в лошите ситуации (минали и бъдещи), и двата вида мисли, привикват ума ни да се лута неконтролируемо. Няма утре. Денят на спасението е именно днешният ден. Депресиите и загрижеността следват след човека, който се притеснява за бъдещето. Най-добрият начин да се подготвим за утрешния ден – това е да концентрираме целия си интелект, цялата си сила и мъдрост в днешния ден и неговите дела. Това е единствено възможният начин да се подготвим за бъдещето. Добър начин да не привиквате мозъка си да прави каквото си иска е да бъдете заети и погълнати в това, което правите в момента. Мислете само за настоящето и няма как да се тревожите.

ВИЗУАЛИЗАЦИЯ И БЕЗПОКОЙСТВО

Третият начин да се справим с безпокойството е друг тип мисловно упражнение – визуализацията (този метод е по-скоро краен вариант, ако нищо от горепосочените не ни помага) – всеки път, когато такива мисли започнат да налазват съзнанието, попитайте себе си „Какво е най-лошото, което може да се случи?“ Мислено си представете най-лошия вариант. Увеличете мащабите му многократно. Обикновено това, което ще си представите ще е толкова абсурдно и неправдоподобно, че сами ще ви стане смешно. Ще изпитате облекчение, защото мислено ще осмеете вероятностите, които толкова Ви тревожат.

ПРИЕМЕТЕ НЕИЗБЕЖНОТО

Приемете нещата, които са извън Вашия контрол и се примирете с тях. Това, което се е случило вече няма значение, това, което ще се случи е извън контрола Ви. Приемете живота такъв какъвто е. Не се съпротивлявайте с неизбежното, не го оценявайте като добро и лошо. Приемете го и продължете напред.

В заключение ще кажем, че притеснението трябва да бъде прието сериозно, за да се справим с него. Това пристрастяване на ума ни не бива да бъде пренебрегвано, защото мащабите на този навик само ще се увеличават. Последиците от хроничното притеснение са много – липса на концентрация, депресия и много други. Не ставайте хронично притеснен човек – всеки един от нас е срещал такива хора. Те са оковани в собствените си мисли, колкото и да е хубаво това, което се случва около тях.

Хванете юздите на ума си!

Може да изгледате видеото – „Как да се справим с тревожността“ с лектор Оливия Ремес, където са изложени и други гледни точки за хроничната тревожност.

Други статии, свързани с темата:

  1. Прави каквото трябва, за да става каквото ще! 
  2. Справяне със стреса в напрегнатото ежедневие.
  3. Не избягвайте негативните емоции!

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *