Посредствеността е отрова

Много хора живеят посредствено, дори без да го осъзнават. Искам да имам обикновена кола, добра жена, нормална къща, средно заплатена работа. Да бъдеш посредствен, означава да не се стремиш да достигнеш пълния си потенциал, да не работиш върху себе си, дори да имаш таланта.  Посредственият се задоволява само с покриването на базовите си нужди, без да иска да допринесе с даровете, които може да даде на света.

Ходиш на работа, не си даваш много зор там, караш го леко, покриваш си нормата за деня, мотаеш се, губиш си времето, чакаш да свърши работния ден, прибираш се, излизаш с приятели, гледаш youtube клипчета, доспива ти се, спиш, и така ден след ден. Харесва ти, защото е комфортно и удобно.

Обществото подкрепя посредствеността. Грешките и провалите се заклеймяват като нещо недопустимо и лошо. За хората е по-добре да се стремиш към нещо лесно и достижимо и да го постигнеш, отколкото да се целиш в звездите и да се провалиш. Да получиш 2-ка в училище е нещо много лошо, поправката е краят на света. Ако някой бизнесмен обяви банкрут хората гледат на този човек като на отрепка. Как може такъв провал?

Във филмите и телевизията посредствеността също е популярна. Сюжетът представя хора, живеещи скучен, еднообразен живот, пълен с пристрастявания. Героите са загубили надеждата за по-добър живот. Те преяждат, играят видеоигри, гледат телевизия или правят секс в излишък. Виждаме това толкова често, че този начин на живот ни се струва съвсем нормален.

   Посредствеността се празнува постоянно – на 24 май всяка година. Завършването е представено като голямо постижение, сякаш си победил живота и себе си. Но какво по дяволите? Повечето ученици не влагат и 20 процента от потенциала си в училище.

 

Посредственост, успех и провал

 

Посредствеността е избор и начин на живот. Това е изборът да не правиш, да не рискуваш, да не откриваш, да не се опитваш, да не търсиш и да не намираш.  Когато сме избрали да сме посредствени, ние избираме да не се стремим да удовлетворяваме най-голямата ни нужда, идентифицирана от Ейбрахам Маслоу в изследванията за мотивацията и йерархията на потребностите … себеактуализация- постигането на пълния потенциал на човека. Маслоу вярвал, че потребността от самоусъвършенстване е различна от всички останали потребности. За разлика от всички други познати потребности самоусъвършенстването е потребност от растеж и в процеса на задоволяването ѝ, мотивацията расте още повече вместо да намалява.

Доста е привлекателно да си посредствен – докато живееш без риск не можеш да се провалиш. Но колкото и привлекателна да е тази мисъл, тя не може да се сравни с щастието, когато животът е приключение и когато провалът е учител.

Много хора ще кажат че обратното на успеха е провалът. И ще сгрешат – успехът и провалът са двете страни на една и съща монета – монетата на смелостта, опита и силата. Антонимът на успеха е посредствеността. Тя не е по средата между успех и провал, а в друга категория. Всъщност да се провалиш е много по-добре от това да си посредствен. Неуспехът е временно състояние, което се случва, когато човек поема риск. И това е нещо, от което може да се възстанови.

Посредствеността е състояние, което съществува, когато човек не успее да поеме рискове или да предизвика себе си. За разлика от провала, тя характеризира личността и е много по-трудна за преодоляване.

Като с любовта е. Обратното на любовта не е омразата, а безразличието. Когато някой те мрази, това лесно може да премине в любов, но безразличието не отива никъде. Всъщност посредствеността е безразличие към успеха.

 

Защо посредствеността е по-трудно преодолима от провала?

Когато в състояние на депресия усещаш болката. Не се чувстваш добре, не спиш добре, нямаш пари, всички сфери на живота ти са под нулата. На дъното болката и разочарованието ще те издигнат и ще те мотивират да се развиеш, да се изправиш и да победиш трудностите. Когато обаче си в примката на посредствеността, ти не чувстваш нужда да се издигаш, защото това, което усещаш не е толкова силно за да те накара да направиш радикални промени. Може да почустваш нещо, докато си седиш спокойно на работа. Може би ще си кажеш „Дали използвам 100 процента от потенциала си.“ Но няма да му обърнеш голямо внимание. Базовите ти нужди са задоволени. Инстинктът ти е притъпен. Посредствеността остава в нашето сляпо петно. Когато разберем, че е съществувала може вече да е късно.

Ако подхождаме посредствено в нашите връзки – не обръщаме внимание на човека до нас. Правим обичайното всеки ден. Не влагаме в нашите отношения. Когато връзката ни вече е нарушена тотално, осъзнаваме че нещо не е наред. Караме се често, няма взаимност и уважение. Защо всеки втори брак у нас завършва с развод? Посредственост в нейната чиста форма. А хората го обясняват с това, че човекът до тях се е променил. А защо се е променил? Пълна мистерия!

 

Защо е опасно да си посредствен?

Да правиш по-малко от това, на което си способен не звучи опасно. Може дори да си помислиш, че по този начин пестиш силите си, когато ти се наложи, не се стресираш прекалено, даваш си достатъчно възможности за грешка и не се разочароваш, защото така или иначе се целиш ниско.

   Да си представим посредствен човек на работа – отива по-късно, тръгва си по-рано, удължава си обедната почивка, работи бавно, гледа часовника, чака да стане 5. И така ден след ден. Ако го попиташ защо правиш така? Той ще ти каже: За какво да си давам зор, като заплатата ми е една и съща. Има ли значение? На никой не му пука колко мога. След 1 година така или иначе ще ме повишат.

   Има ли според вас това някакви негативни последици за този човек?

Това, което повечето хора не осъзнават, е, че действайки така, те подкопават характера си. Свикват да са мързеливи, да са безполезни и депресирани. Като се приберат от работа, където не са си давали зор, сигурно ще седнат да работят върху себе си. Ще четат книги, ще пишат, ще се подобряват. Ако мислите така, сте доста наивни. Тези хора ще се приберат, дори ще се чувстват изморени, ще ядат, ще гледат телевизия и ще стоят във Facebook. Съзнанието им деградира ден след ден, а те се заблуждават, че са тарикати.

   Посредствеността представлява страх от провал. В краткосрочен план страхът от провал оказва влияние върху видовете цели, които преследвате, видовете стратегии, които използвате, за да ги постигнете, и нивото на стандартите, които сте задали като показатели за успех. Когато избират кои цели да преследват, посредствените хора са склонни да съсредоточат усилията си повече върху предотвратяването на провала, отколкото върху постигането на успех.

   Когато си посредствен ти си поставяш ниски цели. Обикновено такива цели няма да те накарат да скочиш от леглото сутрин. Само големите цели могат да разбунтуват кръвта ти. Посредственият човек поставя граница на потенциала си и по този начин не избягва провала, а всъщност го отлага.

Например, те могат да изберат да работят повече, за да не бъдат уволнени или порицани. Те не работят за да постигнат повече, а за да се спасят от проблеми.

   Посредствените хора са склонни да избягват ситуации, в които очакват да бъдат оценени. Например, те могат да избегнат спечелването на важни клиенти, защото ги е страх, че няма да бъдат достатъчно убедителни, за да приключат сделката. Те могат да определят по-ниски стандарти за себе си, въпреки че знаят, че могат да се справят по-добре.

В дългосрочен план посредствеността може да доведе до още по-големи проблеми, които засягат физическото и психическото здраве на човека. Хората с такова поведение често изпитват умора и ниска енергия, чувстват се емоционално изтощени, по-недоволни от живота си, изпитват хронична тревога и безнадеждност. Тяхното представяне се влошава във всяка област от живота им.

 

Посредствеността е вредна за обществото

   Да вземем един лекар, който се занимава с травми. Този лекар, обаче, е посредствен. Той перфектно знае как да излекува конкретна травма на коляното и го е правил стотици пъти. Вследствие на това самочувствието му е високо, той е сигурен в своите способности. Но идва човек със специфичен проблем в коляното. Неговата травма не попада в онези  99 процента от случаите. Излекуването й изисква специализирано знание. Но докторът не се е постарал да научи това, защото е прекалено рядко. Той предписва обичайното лечение и нещата се влошават. Посредственият лекар не само не може да помогне, но дори влошава нещата, а най-лошото е, че заслепен от собствената си некомпетентност, не променя лечението.

Кой ще може да помогне на този човек – само специалист – не по звание, а по характер.

Да бъдеш специалист, т.е. да разбираш в детайли определен проблем, е тежка задача. Това изисква човек да бъде подготвен за всякакви ситуации, да е готов за изненади и да се учи постоянно, като не гради фалшиво самочувствие. Изисква се допълнително усилие, което посредствените хора не полагат – характеристика на върховите постижения. Посредствеността от своя страна игнорира специфичното в полза на общото.

За какво да го уча това, я ми се наложи я не!?

Има знания, които се усвояват, само ако преминем границите на посредствеността, ако натиснем последните 5 процента от уменията в някоя област. Ако не го направим ние ще сме посредствени. Ще имаме самочувствие, че можем да помогнем на всеки, но всъщност ако при нас дойде човек с проблем, който изисква онова специализирано знание – ние ще сме безсилни. Нашето самочувствие обаче може да ни подведе да се опитаме да разрешим проблема му, както на всички останали. Но всъщност ние няма да му помогнем, дори може да му навредим.

 

Когато бях малък

   Когато бях малък често ми се случваше някоя учителка да ми каже „Имаш голям потенциал. Използвай го.“ Не разбирах това. Караше ме да се чувствам умен и важен – човекът с големите възможности. Но направих ли нещо – не. Можех да минавам между класовете и без да се напъвам и така и направих. Така завърших с добри оценки, но тогава нито за миг не се замислих, че потенциалът ми не беше развит, че съм бил там напразно.

 

Ние всички имаме огромен потенциал

Може и да не го осъзнаваме, но човешкото същество има безкраен потенциал. Природата ни е дала правото на избора – да изберем колко искаме да се развиваме, да поставим сами лимита си. Дървото няма този избор – Колко високо ще израсте едно дърво – колкото може по-високо! Ние всички сме способни да осъществим много повече от това, което си мислим, но за целта трябва да си позволим да израснем.

Ние определяме стандартите за живота си. Ние сме отговорни за това колко надълбоко ще копаем в дебрите на потенциала си.

Какъв е проблема, ако правя 100 00 лева годишно, за какво ми е да се развивам? Не е ли това достатъчно?

Достатъчно е, ако това е потенциала ти – ако можеш да правиш по 1 000 000 годишно – а правиш по 100 000, ти не си правиш услуга. Въпросът не е в сумата, въпросът е в собствените ти възможности.

   А кой определя какъв е потенциала ти – ти самият. Всеки знае колко може, дори да не го осъзнава.

 

 

Как да живеете според потенциала си

 

Предизвикайте себе си всеки ден

   Ако постоянно чувствате, че не живеете в потенциала, който смятате, че можете да достигнете, най-вероятно СТЕ ПРАВИ. Предизвикайте себе си да постигнете тези цели. Някои от тях може да отнемат повече време от други, затова започнете с най-малките и работете до най-големите.

Разширете Вашата комфортна зона

   Излизайки от зоната си на комфорт вие се развивате, дори и да не изглежда така. Дайте си малко място, за да растете, като правите неща, които са извън вашата комфортна зона. Начертайте малък кръг върху празна хартия: това е вашата зона за комфорт. Около този кръг начертайте най-големия кръг, който можете да се побере на тази страница: това е вашият потенциал. В това пространство между двете кръгове пишете всички неща, които искате да постигнете, но се чувствате неудобно. Искате ли да останете застояли в това малко пространство или искате да живеете в голямото пространство на възможностите?

Не е важно какво правиш, как го правиш

   Правете нещата , като влагате цялата си сила, умения и концентрация. Няма маловажни неща, не се заблуждавайте. Изградете мускула на волята си, като давате най-доброто от себе си.

 

Когато спрем да сме посредствени ние:

 

Ще се почувствате по-добре със себе си.

   Когато даваме най-доброто, ние се чувстваме по-уверени и имаме по-високо самочувствие. Да не правим нещата, които знаем, че трябва да правим, ни кара да се чувстваме виновни и вината ни води до ерозия на самочувствие. С намаляването на нашето самочувствие, намалява и нивото на нашата дейност. И тъй като нашата дейност намалява, резултатите ни неизбежно се влошават. И тъй като нашите резултати страдат, нашето отношение започва да отслабва.

Ще се справяме се по-добре във всички области на живота ни.

   Една седмица занемаряване на някаква област от живота може да ти коства година тежко възстановяване. Не си заслужава. Пренебрегването е като инфекция. Ако не я усетите навреме, тя ще се разпространи в цялата Ви система от навици и в крайна сметка ще доведе до пълно разпадане на другите сфери на живота Ви. Обратното важи с пълна сила. Ако подобрим една област на живота си всички започват да бележат прогрес. По доброто физическо състояние веднага оказва влияние на отношенията ни с хората например.

Ще бъдем по-способни да се справим с проблемите.

Това че даваш най-доброто те вкарва в режим, в който си готов за битка. Когато се появи стреса, можем да се справим по-естествено, а когато възникнат проблеми, можем да ги решим.

 

   В заключение ще кажа, че вътре във вас вие знаете какво трябва да направите. Не ви трябват книги, статии, клипове. Достатъчно е само да се опознаете по-добре . Всички отговори са вътре във вас.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.