Можем ли да променим нашия характер?

„Характерът на човека е неговата съдба.“

Яцек Дукай

Всеки от нас притежава определен характер. Това означава, че той е „характерен“ по някакъв начин за другите около себе си. Той има определени черти на характера, специфични само за него. Тази негова специфичност е сравнително устойчива и бива забелязвана от него и от околните. Но какво в крайна сметка е нашият характер и можем ли да си го избираме? Раждаме ли се с него и той част ли е от една предначертана съдба?

Тази тема ще се опита да отговори на тези въпроси. Защото всеки си и е казвал: „Защо съм такъв?“ „Не можах ли да постъпя по друг начин?“ Откъде произлиза силата на коя характер? Всеки си задава въпроси и има философия за собствените си качества и особености. И при всеки понякога се ражда идеята за промяна, идеята за подражание, идеята за повече. И това е прекрасно! Нормално е да искаме промяната на някои черти от характера ни. Но много хора, стигайки до такива размисли, започват да се съмняват в себе си. „Аз съм мързелив, как ще придобия тези нови навици?“ „Аз съм си такъв!“ „Моят характер е такъв, хората не се променят“

Но възможно ли е да се борите срещу себе си? Можете ли да изградите силен и твърд характер?

Какво е характер?

Характерът е система от относително постоянни качества, които са изразени по специфичен начин в поведението на всеки човек. Характерът представлява посредник между вътрешния свят на личността и външния свят. Той е това, което изразяваме, когато взаимодействаме с реалността.

В началото на живота ми бях несигурен, притеснителен, страхлив и много разсеян. Не можех да постигна нищо. Бях абсолютно подчинен на средата. Всяка сутрин ставах и си казах „Ще бъда силен и смел днес“. Вечер се връщах разочарован. В определена ситуация от деня се бях провалил. Не можех да бъда силен и смел постоянно.Защо, нали го исках? Чувствах, че имам слаб характер.  Минаха месеци, но резултатът така и не идваше. Защо се оказваше толкова трудно, аз много добре знаех как да се държа и да реагирам, представях си моя идеал? Опитвах се да подражавам на героите от филмите, на известни личности. Да бъда тях – само ако мога да копирам всичките им жестове, движения и думи ще бъда като тях. Ще бъда друг човек. Нов човек. 

Не ме интересуваше вътрешния ми свят – той трябваше да бъде заличен. Да бъде отмит като малка черупка от брега на морето. И просто игнорирах всичките си емоции и мисли, които бяха свързани със старото ми аз, нежелания характер.

Но не беше толкова лесно да моделирам характера си. Трябваха ми правилните инструменти. Освен това осъзнах, че промяната няма да стане за ден или седмица. Разбрах, че ще трябва нещо повече от желание, за да промениш характера си и да проектираш собствения ти модел за поведение.

Характерът е изключително сложна категория. Изявления от сорта: „промених се за 30 дни“ са несериозни. Ако наистина си се променил, то процесът не е започнал, когато ти си мислиш. Защото нашият нрав е устойчив. По-лепкав е лошите навици, по-силен е от бурните емоции и много негови страни остават скрити за съзнанието ни.

 

КАК СЕ ФОРМИРА ХАРАКТЕРА?

„Каквито са мислите в душата му, такъв е и той“

            Притчи Соломонови 23:7

Мислите възникват в нашето съзнание и предизвикват нашите действия. Действията ни пък определят нашето поведение. Формираното поведение оформя нашия характер. Всяко действие на човека се ражда от някаква мисъл. Силният характер не е въпрос на късмет. Той се оформя с целенасочени усилия. Характерът е следствие на съзнателност по отношение на нашите мисли и емоции. Емоциите също се раждат от мислите ни, но се появяват изведнъж и макар да не оттекват в съзнанието ни по словесен начин изразяват някакъв мисловен модел. Но характерът не е пластелин и само една мисъл няма силата да го измени. Единствено с волеви усилия и упоритост вие може да оформяте вашия нрав. Но това не е достатъчно. Имате нужда от ясен план, стратегия за постигането на желаните качества.

Характерът прилича повече на градина, отколкото на глинен съд. Неговото оформяне и обновяване никога не приключва. Ако го оставим на произвола, ще ни нападнат вредители и бурени. Характерът не се постига, той се поддържа. Това приключение няма край. И понеже ние сме съзнателния господар, само ние можем да променяме характера си.

Това, което науката казва, е, че нашите модели на поведение създават нашия характер, и когато променяме нашите модели във времето ние можем да променим кои сме. Нашите качества не са в застой, постоянно се променяме. Въпросът е в каква посока – ако не се ангажирате със съзнателна промяна, ще станете жертва на несъзнателна. Несъзнателните изменения могат да бъдат и полезни за характера ни, но обикновено, те вредят. Когато не поддържате вашата градина, няма да започнат да растат по-красиви цветя. Ако оставите децата ви без възпитание, не очаквайте добри качества, които сами да се оформят в тях. Много по-вероятно е, ако пренебрегнем нашия характер,  да се оставим на милостта на хаоса. В този случай той може да ни доведе до упадък.

НАЧАЛО НА ПРОМЯНАТА НА ХАРАКТЕР

Да имаш свободата, да бъдеш двигател на собствената си съдба и идентичност е доста готино и определено е нещо, за което си струва да мислиш.

Всяка промяна започва с една мечта. За да имате накъде да вървите, трябва да знаете къде отивате. Затова промяната на характера започва с изграждане на визия за това какви искате да бъдете. Може би искате да сте автентични или пък добри, щедри, спокойни, хладнокръвни, смели, дисциплинирани. Трябва да си представите иделната визия за вас – как реагирате в различни ситуации, как се чуствате, как изглеждате. Без предварителна представа няма никакъв шанс да се промените съзнателно.

Наблюдавайте хората около вас. Кои качества ви харесват? На кой човек се възхищавате заради характера му? Не се вглеждайте само в цялостната личност. Погледнете в конкретната черта, която ви харесва – самоувереност, постоянство, сила на духа. Да вземем например самоувереност. Помислете – защо искате да имате такова качество. Може би ще ви помогне да постигате мечтите си по-лесно? Може би ще ви даде нови социални контакти?

ИЗЛЕЗТЕ ИЗВЪН КОМФОРТНАТА СИ ЗОНА

Комфортната зона е клетката на вашето старо „Аз“. Ако искате да се промените трябва малко по-малко да излизате от тази клетка. Ако искаш да си по-общителен, трябва да започнеш да общуваш по-често. Класически пример в това отношение е заговарянето на абсолютно непознати на улицата. Това е като да скочиш в ледена вода – неприятно е, но след това се чувстваш страхотно. Когато започнеш да излизаш от зоната си на комфорт ти променяш поведението си. Получаваш различни резултати и виждаш, че нещата могат да бъдат различни. След като се адаптираш с промените, разбираш, че въпреки първоначалния стрес си жив и си добре. Мозъкът ти постепенно приема новото поведение и характерът ти еволюира –бавно и сигигурно.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ?

Към всяка черта от характера трябва да бъде подходено различно – да си щедър и да си силен са две много различни неща. Но всичко започва с действие. Действията ни формират нашето поведение, а то с времето оформя характера. Единственият начин да видите промяна в себе си е, ако излезете от комфортната си зона и добавите нещо ново в живота си. Когато аз исках да съм по-смел, не знаех откъде да започна. Тогава осъзнах, че един от най-големите ми страхове е страхът  от водата. Не можех да плувам, не можех да се отпусна на водата, мислех че всеки момент ще се удавя, потъвах и се паникьосвах. От малък ми беше казвано, че водата е опасна и трябва да стоя на сушата. И аз израснах с този страх.

След дълги размишления реших да се запиша на плуване. Беше ад. Постоянно се давех, плувах с тригодишни деца, които просто ме подминаваха в басейна, докато аз се борех с водата и се опитвах да я победя. Отне ми месеци докато започна да се отпускам и почти година, за да се науча да плувам. Сега чувствам водата като втора природа. Страхът го няма. Когато започнах да плувам и осъзнах потенциала си за промяна, това започна да влияе и на други сфери от живота ми – станах по-смел и уверен на работа, започнах да вярвам повече в себе си.

Победата ми над страха, започна промяна на характера ми. Съзнателно бях въздействал върху страхливостта ми.

За да промените себе си трябва да изберете нови дейности. Не можете да правите едни и същи неща отново и отново и да очаквате различни резултати.

Не е задължително да започвате с нещо голямо – и малките стъпки водят до големи промени.

ХАРАКТЕР И НАВИЦИ

Само епизодични излизания от комфортната ни зона, няма да ни помогнат да променим характера си. Трябва ни дисциплина, която да бъде практикувана всеки ден, за да имаме наистина напредък в нашето развитие. Тук се намесват навиците.

Характерът ни е нещо, с което ние се раждаме и което се променя и оформя в процеса на нашето взаимодействие със света.

„Каквото мисли човек, такъв е и той“

Мислите възникват в нашето съзнание и предизвикват нашите действия. Действията ни пък определят нашето поведение. Формираното поведение оформя нашия характер.

Навикът представлява действие, повтаряно многократно, което е станало привичка, част от нашето поведение. Навикът е покълнал като семе и дълбоко се е вкоренил в почвата на нашия характер. Както характерът ни може да бъде добър или лош, така и навиците ни са полезни или вредни.

Щом действието произлиза от мисъл, а навикът е повтарящо се действие, това означава, че има мисъл, която е провокирала създаването на навика. Дълбоко вкоренената мисъл се превръща в емоция и с времето ние спираме да чуваме мисълта в нашия ум, но усещаме емоцията в тялото си.

Емоцията мобилизира нашия навик. Навиците изграждат нашия харатер.

КАКВО Е НАВИКЪТ?

Можете да прочетете повече за навиците в тези публикации:

  1. Оковите на навика.
  2. Как да изградим нови навици.
  3. Как да се отървем от вредните навици.

Повече цитати за характера.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *