Страхът от смъртта

„Не се ли страхуваш от смъртта? – Не. – А аз се страхувам. – Просто не сте я срещнали.“

Марк Хелприн

Когато чуем думата смърт, потреперваме. Когато започнем да си я представяме, ние сме вцепенени, паникьосани. Смъртта е черна, зла и страхът от нея причинява оптималното страдание. Защото няма по-страшно нещо от страхът от смъртта. По това той превъзхожда дори самата смърт.

Самото споменаване на смъртта ни кара да настръхваме. Вечен мрак, вечни страдания, ще загубим всичко, което имаме. Всеки смята, че смъртта е най-лошото нещо, което може да се случи.

Егото ни е отговорно за ирационалния страх от смъртта. В нашата култура се опитваме да прикрием смъртта. Всеки ден умират толкова много хора, но ние се правим, че това е противоестествено. През 2019г. в България са починали 108 083 души, което прави средно 296 на ден. А ние се правим, че я няма!?

ЕГО И СМЪРТТА

Защо се страхуваме от смъртта? Страхуваме се, защото това би било пълна загуба на нашето его, на нашата представа за нас. Когато умрем, ние изчезваме. Промяната и непознатото са страшни за нас, тъй като когато тялото ни изчезне, ние сякаш губим нещо. Илюзията на егото е, че губим живота – но кога сме го притежавали. Не е ли смешно да се опитваш да се вкопчиш в нещо, с което не можеш да разполагаш.

Какво е смъртта?

Какво чувстваш, когато спиш? Усещането не би трябвало да е ужасно. Най-близкото събитие до смъртта е раждането – какво си спомняте от раждането? Ами преди него. Това е смъртта – абсолютно нищо – липса на съзнание и на спомени, на его, което така уплашено избягва неизбежния миг. Все едно никога не си съществувал. Няма как това да бъде трагедия. Трагедията я правят хората, които са свидетели на смъртта. Те се опитват да съчувстват на починалия, сякаш той в момента изпитва някакви страдания.

Смъртта е илюзия. Няма нищо лошо да умреш. Кой каза, че трябва да оцелееш. Не е добре да сме безсмъртни. Природата е измислила смъртта умно. Тя е толкова нужна, колкото и живота. Чрез децата ни ние оцеляваме по друг начин, като предаване на щафета. Животът се обновява по този начин. Нашият ум създава илюзията, че смъртта е грешна и лоша.

Колко досадно би било да си безсмъртен! Колко по-красиво е един млад човек да открива с любопитство и възторг красотата и многообразието на света. Всеки нов индивид израства и надгражда делото на дедите си, като в него има тази тръпка от живота, има стремеж. Безсмъртният не би имал желание за нищо – та той е отегчен до крайност.

СМЪРТТА И СВОБОДАТА

Когато стигнеш до ситуация, в която смъртта е неизбежна, и не можеш да направиш нищо, ти приемаш това. И изведнъж нещо се променя. Ти си свободен човек. Егото вече не може да се справи. Разбираш, че всеки човек рано или късно умира.

„…Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил…“

Хан Омуртаг

„Memento mori“ е известен латински израз, който в буквален превод означава „помни, че си смъртен“. Звучи зловещо – бъди сигурен, че рано или късно ще умреш и няма какво да направиш. Но позитивния смисъл според мен е следния – знай, че смъртта е неизбежна и се наслаждавай на красотата на този живот. Не се вкопчвай в него като човек падащ заедно със скала, държейки я здраво. И да държиш скалата и да я пуснеш – ще паднеш. Падни спокойно, наслади се на полета. Страхът от смъртта само изсмуква щастието от живота. Бъди свободен от страха и ще бъдеш свободен от смъртта – защото смъртта не е страшна – напротив – тя е естествен край на всяко същество.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *