Как желанията консумират живота ни

„В едно съм уверена: желанията само водят до нови желания. При желанията няма край.“

Никола Юн

Живеем в свят на консуматорство и желания. Всичко около нас ни призовава: „купи ме“, „вземи ме“, „притежавай ме“, „властвай“, „стани повече“. Светът ни учи, че можем да имаме всичко. В нас се поражда хронично „искане“. Не случайно много хора пазаруват, когато са нещастни. „Шопинг терапия“  те наричат болестната зависимост на собствената си душа. В това занимание няма никаква терапия. Тя е поемането на дозата от човек, толкова пристрастен към желанията си, че единственият начин за кратко да се откъсне от тях, е като им се отдаде. За няколко мига той е спокоен, защото в момента „има“, „притежава“. Но след кратък момент на отдъхване липсата започва да се усеща, като остър зъбобол след преминаване на обезболяващото и отново го тласка към  множество желания. Омагьосаният кръг на нашите копнежи всъщност е спирала. Ние не усещаме как колкото повече жадуваме за нещо, толкова повече страдаме и потъваме.

ПРОИЗХОД НА ЖЕЛАНИЯТА

„…не искайте много – не можете да му платите цената…“

Ванга

Желанията произхождат от нашия ум. Ние несъзнателно търсим хубавите усещания и удоволствията, но забравяме да погледнем голямата картинка. Когато сме в плен на собствените си копнежи, ние губим себе си, действаме неразумно. Забравяме за истинското щастие, за насладата от битието, за красотата на природата.

Според будизма желанието е основната причина за нещастие в живота ни. Колкото по-голяма е жаждата, толкова повече е страданието, защото светът винаги постоянно се променя и вътрешно е незадоволителен. Новата ни дреха ще се износи, красивият смартфон ще се надраска и ще започнат да се продават по-нови, по-хубави. Колкото и успешни да ставаме, винаги ще има някой по-успял, по-богат, по-велик /повече за неизбежната промяна може да прочетете в тази тема/.

В романа „Шагренова кожа“ (1831 г.) на френския писател и драматург Оноре дьо Балзак (1799 – 1850) се разказва историята на млад мъж, който след като губи последните си пари в една игрална зала, отчаян от недоимъка в живота си, решава да се самоубие, като се хвърли в река Сена. По пътя решава да мине през антикварен магазин, където открива необикновен талисман – парче кожа. Талисманът изпълнява всяко желание на своя собственик, но всеки път свива размера си и изразходва част от физическата енергия на притежателя си. Когато кожата се свива, младият мъж се разболява все повече.

Рафаел, използва магическата кожа, за да си осигури огромен доход, но  открива, че здравето му и кожата се стопяват неумолимо. Ситуацията го кара да изпадне в паника, ужасен, че бъдещите желания ще ускорят края на живота му. Героят алчно се обгражда с богатство, но в края на историята се озовава нещастен и грохнал.

Собственикът в антикварния магазин се опитва да предупреди Рафаел, че не следва да търси власт и богатство, а следва да развива разума си. Едва в края на живота си младият мъж осъзнава своята грешка, но вече е късно и той умира в излишък и нещастие.

ЖЕЛАНИЯТА отнемат ЖИВОТА НИ

„Ако вашите желания са безкрайни, вашите грижи и страхове също ще бъдат такива.

Томас Фулър

Важно е да разберем, че всяко желание скъсява живота ни. Но не магически както в книгата. То просто ни консумира, изяжда нашето време, нашите мисли, отнема разума ни, подменя ценностите ни. Няма значение какъв е копнежът – той може да бъде да имаме повече придобивки, да бъдем по-силни от другите, да не изпитваме страдания, да печелим възхищението на околните. Тези желания са преходни и когато осъзнаем, че те няма да ни направят щастливи, имаме два избора – или да се събудим и да разберем, че само нашето съзнание и разум могат да проектират истинско щастие и успех, или да потънем още по-дълбоко в пристрастявания и да загубим живота си както героят от книгата на Балзак.

И това не е някаква илюзия. Погледнете живота си! Дали той не е белязан от всякакви желания – за власт, за притежаване? Дали не бягате от болката постоянно и се опитвате всячески да бъдете в езеро от приятни усещания? Може би искате да притежавате нещо толкова много? Или пък искате да имате повече власт и признание?

Ние всички рано или късно започваме да желаем. И това е нормално. Проблемът не произлиза от чистото желание. Да искаш означава да съзнаваш, че действителността може да бъде променена според твоите потребности. Това е нормалното желание, а не онази жажда, която изпива мозъка ни, изгаря вените ни и ни кара да бъдем неразумни.

Когато жаждата ни стане болестна, когато постоянно искаме, за да се чувстваме добре, ние се обричаме на страдание. Смешно е, че колкото повече имаш, толкова по-празен се чувстваш. Всяко притежание, всяко желание коства частица от нашия живот. Той наистина се скъсява без да осъзнаваме. Ние отдaваме енергията си, времето си, разума си в преследването на власт, пари и признание. Плащаме за тези фалшиви ценности прекалено скъпо.

 

Желанието води до множество поквари

Eius est nolle qui potest velle.

 „Който има право да желае, той има и право да се откаже.“

Латинска сентенция

Седемте смъртни гряха са: похот, чревоугодие, алчност, леност, гняв, завист и горделивост. Похотта е интензивно или необуздано сексуално желание. Чревоугодието е прекомерен копнеж към храненето, който води до свръхзадоволяване и преяждане. Алчността е жажда за повече материални придобивки. Леността е желание за безделие, за живот без болка, без труд, без усилия. Гневът е неконтролируемо желание за отмъщение. Завистта е желание, насочено към нещо чуждо, което искаме и ние да притежаваме. Гордостта пък произтича от нашата жажда да бъдем повече от другите.

Всички смъртни грехове са свързани с желанието. То ги отключва, ако не бъде контролирано, осъзнавано, пречиствано от силата на нашия разум. Всички те произлизат от неконтролируемото желание – за секс, за храна, за пари, за безделие, за отмъщение, за притежаване,  за власт.

Ние не можем да спрем умът ни да генерира желания. Но можем да ги осъзнаваме, отсяваме, да ги подлагаме на размисъл, за да разберем кое наистина е ценно желание. Празните копнежи ще изсмучат щастието от живота ни и ние трябва да ги плевим като бурени, преди да са убили красивите рози в градината ни.

Време е да осъзнаем, че този свят на хора, които само искат, е изтъкан от фалшиви идеали. Той е подменил нашето истинско битие и ние го усещаме в нас, защото често сме незадоволени, нещастни, празни и депресирани. Това са сигнали, че разумът ни е отровен. Но в наши ръце е и силата да се прочистим, да осъзнаем истинските ценности и да живеем според тях, защото както се казва в „Шагренова кожа“:

ИСКАМ ни изпепелява, МОГА ни унищожава, но само ЗНАЯ осигурява на нашия слаб организъм дълговечен покой.“

Източници:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Шагренова_кожа

Свързани теми:

Какво е щастието? Как да бъдем щастливи всеки ден?

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *